logo


5 неврологични симптома, които не трябва да пренебрегваме

5 неврологични симптома, които не трябва да пренебрегваме - д-р Станислава Сарийска невролог
10 Ное 2026
27

В медицинската си практика като лекари често се сблъскваме с опасен феномен: пациенти, които отлагат прегледа си с аргумента, че „симптомите са продължили само няколко минути и са преминали от само себе си“. В неврологията обаче е в сила едно основно правило: не винаги това, което причинява най-силна болка, е най-опасно. Затова, запознайте се с петте неврологични симптома, които изискват своевременна диагностика от специалист невролог или незабавна намеса на спешна помощ.

1. Внезапно отпадане на двигателна или сетивна функция. Ключовият момент тук е внезапното начало – в рамките на секунди до минути, без явни предварителни индикации могат да се проявят:

  • Внезапна парализа или мускулна слабост: Увисване на единия ъгъл на устата или видима асиметрия на лицето; Слабост в крайник – ръката или кракът “омекват“, стават трудни за контролиране (напр. изпускане на предмети).
  • Нарушения в говора – изразява се в невъзможност за намиране на правилни думи, завалена и неразбираема реч (сякаш “човекът е пиян”) или пълна неспособност за говорене. Често включва и сензорна афазия – състояние, при което човекът чува думите, но не разбира смисъла им или аномия-невъзможност за назоваване на конкретен предмет.
  • Сетивни или координационни дефицити – изтръпване на лицето или крайник, внезапно замъгляване на зрението, виждане на двойни образи (диплопия), пълна или частична загуба на зрението на едното или двете очи, проблеми с равновесието и координацията-силен световъртеж, залитане при ходене до невъзможност за изправен стоеж.

Защо е опасно: Това са класическите признаци на развиващ се остър исхемичен инсулт или транзиторна исхемична атака (ТИА), известна още като „микроинсулт“. При ТИА запушването на съда е временно и функцията се възстановява, но рискът от последващ масивен инсулт остава изключително висок.

Какво да направите: В неврологията казваме, че „времето е мозък“ – всяка минута е ценна за спасяването на мозъчните клетки. Затова е критично важно да разпознаете инсулта веднага чрез бързия тест FAST:

  • F – Face (Лице):Помолете човека да се усмихне. Увиснал ли е единият ъгъл на устата му?
  • A – Arms (Ръце): Помолете го да вдигне двете си ръце напред. Едната пада ли неволно надолу?
  • S – Speech (Говор): Помолете го да повтори просто изречение. Заваля ли думите или не ви разбира?
  • T – Time (Време): При наличие на дори един от тези признаци, не губете време – незабавно се обадете на тел. 112!

2. Внезапно много силно главоболие. За разлика от обичайното главоболие (тензионно или мигренозно), което се развива плавно в рамките на часове, тук критерият е експлозивната скорост на поява на много силна, интензивна болка, която достига своя пик буквално за една секунда. Пациентите често я описват като внезапен „удар по главата“ или като “най-силното главоболие в моя живот”.

Защо е опасно: Това състояние често се дефинира като „гръмотевично главоболие“ и е алармиращ симптом за възможен мозъчен кръвоизлив (например вследствие на руптура на аневризма). Вероятността за такъв нараства значително, ако главоболието е съпроводено от гадене, повръщане, схващане на врата /т.нар менингорадикулерно дразнене/ или промени в съзнанието.

Какво да направите: Това е опасно състояние. Изисква се незабавна консултация в спешно отделение.

3. Прогресираща промяна на ежедневните движения и походка - обикновено се развива постепенно в рамките на месеци и често бива пренебрегвана от пациентите с оправданието “просто е напредване на възрастта”. Ключовият признак тук е постепенността и често засягането само на едната половина на тялото в началото:

  • При ходене едната ръка е прилепена към тялото и не се люлее в синхрон с другата.
  • Изпитват се затруднения при фини двигателни действия с едната ръка (закопчаване на копчета, връзване на обувки, отключване на ключалка и др)
  • Походката става по-бавна, с провлачване на краката, често първо забелязвано от околните.
  • Почеркът става забележимо по-дребен, сбит и нечетлив.
  • Появява се лек тремор (треперене) в пръстите, докато ръката е в покой.

Защо е опасно: Противно на общото схващане, Болестта на Паркинсон често не започва с явен тремор, а именно по този начин – със скрита мускулна скованост и забавеност, локализирани често само от едната страна на тялото.

Какво да направите: Необходимо е да планирате консултация с невролог за провеждане на специфични клинични двигателни и тонусови тестове и инструментално изследване за тремора /т. нар .треморография/.

4. Краткотрайни епизоди на „изключване“ и странни сетивни усещания. Епилепсията не винаги се проявява с конвулсии и загуба на съзнание, така известни като гърчове. Съществуват т.нар. фокални пристъпи, които протичат изключително дискретно:

  • Често повтарящи се, интензивни епизоди на déjà vu (дежа вю - чувство за вече преживяно).
  • Внезапна поява на странен вкус или мирис, които никой друг около Вас не усеща, или чувство за „вълна“, издигаща се от стомаха нагоре.
  • Човек изведнъж „изключва“ от реалността за 20-30 секунди – гледа в една точка, не реагира на повикване и може автоматично да извършва стереотипни движения (мляскане, преглъщане, мачкане на дрехата с пръсти). След това „включва“ отново, без да има спомен за случилото се.

Защо е опасно: Когато тези състояния протичат по абсолютно един и същ сценарий всеки път (стереотипност), те най-често индикират скрита епилептична активност в мозъка.

Какво да направите: Запишете час за невролог с възможност за провеждане на ЕЕГ (електроенцефалография). Препоръка: Ако забележите такъв епизод у Ваш близък, заснемете го с телефона си – видеозаписът дава изключително ценна диагностична информация на лекаря!

5. Нарастваща мускулна слабост при конкретни движения – тук е важно е да се различава общото субективно усещане за отпадналост и хронична умора от реалната мускулна слабост, при която мускулите физически отказват да изпълнят команда, а именно:

  • Изпитвате сериозно затруднение при изправяне от стол или диван, без да се оттласнете с ръце.
  • Започвате редовно да “закачате” върха на обувката си в стъпалата при изкачване по стълби.
  • Губите сила в ръцете– става невъзможно да отвъртите капачка на бутилка или редовно изпускате предмети.
  • Усещате сериозни затруднения при изкачване на стълби или при изправяне от клекнало положение

Защо е опасно: Този тип слабост говори за възможно увреждане по някоя част от веригата на нервната система – от главния и гръбначния мозък до периферните нерви или мускулните структури.
Важно-ако слабостта прогресира бързо, обхване и четирите крайника и/ или е съпроводена от затруднено преглъщане, промяна в гласа и задух,тогава състоянието става спешно!

Какво да направите: Необходим е специализиран неврологичен преглед с възможност за провеждане на ЕМГ(електромиография) . Тук честа грешка на пациентите е да губят време в самоназначаване на образни изследвания (ЯМР или скенер) или посещения при алтернативни терапевти, преди лекар да е локализирал точния неврологичен дефицит.

Насоки за неврологичните пациенти:

  • Избягвайте самодиагностиката и самоназначаването на изследвания. Прецизният неврологичен преглед определя кои изследвания са наистина необходими, което спестява време и средства.
  • Бъдете точни в описанието: Ако даден преходен симптом вече е отминал, опишете го максимално детайлно пред лекаря: Кога се случи? Колко минути продължи? Беше ли изолиран само отляво или отдясно? Информация като „не успях да удържа чашата с дясната си ръка“ или „знаех думата, но не можех да я изговоря“ има огромна диагностична стойност.
  • Разграничавайте стреса от органичното заболяване: Ако усещате дифузни, блуждаещи изтръпвания или потрепвания на мускулите, които се засилват при безпокойство, но нямате реално отпадане на функция (описаните по-горе 5 симптома), най-вероятно става дума за прояви на хроничен стрес и преумора, а не за тежко неврологично заболяване. Неврологичното здраве изисква наблюдателност и критичност. При поява на някой от описаните симптоми, не отлагайте диагностиката – потърсете компетентна неврологична консултация.

Автор: д-р Станислава Сарийска невролог