Профилактичен очен преглед
Защо не трябва да чакаме да започнем да виждаме по-зле? Кога за последно сте били на очен преглед? Ако отговорът е „когато ми се развалиха очилата“ или „когато започнах да виждам замъглено“, вероятно е време да променим този навик.
Офталмологичният преглед не е необходим само когато имаме оплаквания. Някои очни заболявания се развиват постепенно и дълго време не причиняват никакви симптоми. Глаукомата и диабетната ретинопатия са само два примера за състояния, при които можем да загубим зрение, без дори да подозираме, че има проблем.
Какво включва един очен преглед? Обикновено започваме с изследване на зрителната острота, или т.нар. визус. Това е познатата таблица с букви и символи, които пациентът разчита от определено разстояние. Така оценяваме колко добре вижда всяко око поотделно, както и двете очи заедно. Това е първата стъпка, но добрият визус не означава непременно, че очите са здрави.
Следва измерването на вътреочното налягане – т.нар. тонометрия. То има особено значение при оценката на риска от глаукома. Изследването обикновено е бързо и безболезнено. Важно е да знаем, че нормалните стойности на налягането не изключват глаукома, затова резултатът винаги се разглежда заедно с останалите находки.
С помощта на биомикроскоп, познат още като очен микроскоп, офталмологът оглежда предните структури на окото – клепачите, конюнктивата, роговицата, предната очна камера и лещата. Така могат да се установят възпаления, промени в роговицата, катаракта и други състояния, които невинаги причиняват изразени оплаквания.
Следва оценката на диоптрите – рефракцията. Със специален апарат и при необходимост с допълнителни лещи определяме дали има късогледство, далекогледство или астигматизъм и каква корекция е необходима. При децата понякога се налага поставяне на капки за временно отпускане на акомодацията /разширяване на зениците/, за да получим по-точен резултат.
Подробният очен преглед включва разширяване на зениците с капки , което временно може да замъгли зрението наблизо и да причини чувствителност към светлина. Ефектът отминава в рамките на няколко часа. Така можем да осъществим оглед на очното дъно. Чрез него оценяваме ретината, макулата, кръвоносните съдове и зрителния нерв. Това позволява да открием промени, свързани с диабет, високо кръвно налягане, макулна дегенерация, глаукома и други заболявания.
В зависимост от възрастта, рисковите фактори и установените промени могат да бъдат назначени и допълнителни, специализирани изследвания – например OCT на ретината и зрителния нерв или изследване на зрителното поле. Те дават по-подробна информация за определени структури и функции на окото, когато това е необходимо. Колко често трябва да се преглеждаме? Няма еднакъв интервал, подходящ за всички. Той зависи от възрастта, общото здравословно състояние, фамилната обремененост и наличието на очни заболявания.
Децата имат нужда от профилактични прегледи още в ранна възраст, а хората с диабет, глаукома или висока миопия трябва да следват индивидуален график за проследяване. Най-важното е да не чакаме появата на оплаквания. Замъгляването, болката и намаляването на зрението невинаги са първите признаци на очно заболяване. Понякога промените могат да бъдат открити много преди да ги усетим.
Профилактичният очен преглед не е нещо, от което трябва да се страхуваме или което да отлагаме. Той е кратка и важна стъпка, с която можем да се погрижим за зрението си, преди да се появи проблем.
Д-р Вера Атанасова
Очен лекар FEBO
