logo


11-годишната Рафия от Провадия подари свои рисунки на медиците от Централ Хоспитал

11-годишната Рафия от Провадия подари свои рисунки на медиците от Централ Хоспитал
21 Яну 2019
1077

11-годишно момиченце, което се лекува в МБАЛ Централ Хоспитал в Пловдив - Рафия от Провадия, подари свои рисунки на медиците!

Рафия е 11-годишна красавица от Провадия, която умее да рисува. Малката пациентка на отделението по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ „Централ Хоспитал“ в Пловдив страда от вродена миопатия, а последните й болки в лопатките я довеждат тук, където се е лекувала през 2015 г.

Само за 10 дни всичко се оправи, разказа майката Зулхание Ибрямова, която отбеляза, че в продължение на 2 месеца преди този терапевтичен курс е лекувана и в други лечебни заведения, но без резултат. Независимо че Провадия е далеч от Пловдив, ще идваме тук, категорична е тя. За Рафия всички рехабилитатори от отделението са прекрасни, но не крие, че най-много харесва Стиляна Стоянова и Жан Башев, на когото е подарила своя рисунка с пейзаж от село. Детето се обучава в правилен двигателен режим – седеж, стоеж, походка и т.н.
 

Момиченцето е диагностицирано от проф. д-р Ивайло Търнев, който препоръчва постоянна рехабилитация и електростимулация. Семейството се придържа към неговата препоръка и редовно провежда терапия. Посещавали сме различни медицински центрове и санаториуми в цялата страна, но от болница „Централ Хоспитал“ сме много доволни, отбелязва майката, която е обучена като терапевт, за да прави упражнения вкъщи. Тя е благодарна на завеждащата д-р Илияна Матеева, която освен изключителен професионалист е и много мил човек. Детето й се чувства чудесно в това отделение и желае следващият курс отново да бъде тук, нищо че Провадия е по-близо до Варна.

"Вродената миопатия е група заболявания, които протичат с прогресираща атрофия на мускулите", посочи началникът на Физиотерапията д-р Илияна Матеева. - "Още при прегледа на Рафия прави впечатление характерният фациес, атрофия на раменната мускулатура, придружена със скапула алата, както и отслабване мускулите на тазовия пояс с изразена лордоза – детето кляка и трудно се изправя само без опора на ръцете." Според нея, това е една от най-благоприятните форми на заболяването, а основната задача на терапията е максимално да се поддържат подвижността и самостоятелното придвижване на болните с цел дълго време да са независими в ежедневието.

Лечението е индивидуално и с него се поддържа здрав ставно-мускулният апарат. В миналото се е смятало, че тези деца са обречени на трайно обездвижване, но сега това не е така. Съвременният подход е строго индивидуален и тъй като е комплексен води до високи реални резултати, които от своя страна водят до добра социална адаптация на тези болни в обществото, увери д-р Матеева.