logo


През зимата заболеваемостта от инсулти нараства

През зимата заболеваемостта от инсулти нараства, България се нарежда на 4-то място в Европа по смъртност от тях
14 Яну 2019
999

Д-р Иво Мильотев:
"През зимата заболеваемостта от инсулти нараства, България се нарежда на 4-то място в Европа по смъртност от тях"

Д-р Иво Мильотев е Началник на отделение неврология в МБАЛ Централ Хоспитал в Пловдив.
Има дългогодишен опит в терапията на различни неврологични заболявания и е първият лекар в България, приложил тромболиза за лечение на исхемичен инсулт. Разговаряме с него по повод ниските температури през последните дни, които провокират появата на мозъчен удар, водещ до трайна инвалидизация и смърт на пациентите. В момента отделението по неврология в МБАЛ Централ Хоспитал се отчита нарастване на приетите пациенти след мозъчни инциденти заради студа.
 

- Д-р Мильотев, верно ли е, че застудяването провокира увеличение на инсултите и може ли да се каже, че зимата е сезонът на инсултите?

- Известно е, че през зимните месеци заболеваемостта от мозъчно-съдови инциденти нараства. Статистическите данни се разминават само по това, че според едни януари е месецът на най-големия пик, а според други е февруари. Установено е също така, че увеличаването на случаите на мозъчни инсулти през зимните месеци в сравнение с летните е по-значимо в страните с топъл и умерен климат, каквато е България, в сравнение със северните държави. Това прави социалната значимост на тези заболявания у нас още по-голяма. Нашата страна се нарежда на 4-то място в Европа по смъртност от мозъчни инсулти.

- Защо?

- Има различни хипотези за влиянието на ниските температури: студеното време свива кръвоносните съдове и повишава артериалното налягане, има промяна в начина на живот и тя е свързана с двигателната активност и храненето през зимните месеци, развитие на респираторни инфекции с последваща промяна в реологията на кръвта и създаване на условия за образуване на тромби.

Годишно в САЩ от инсулт се разболяват 500 000 души, от които 400 000 са с исхемичен инсулт, а останалите са с мозъчен кръвоизлив и субарахноидна хеморагия. От тях 175 000 умират, а 200 000 остават инвалидизирани. От преживелите 1/3 са над 65 г., което е значим институционален проблем. При пациентите до 60 г. съотношението между мъже и жени е 3:2, след което настъпва изравняване. Рисковите фактори за развитие на исхемичния инсулт се разделят в 2 групи- неизменяемите са: раса, пол, възраст. Изменяеми са тези, върху които медицината може да въздейства – артериална хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, тютюнопушене, хиперлипидемия, захарен диабет, други по-рядко срещани заболявания.

Разпознаването на инсулта може да стане от самия пациент или негови близки. Най-честите признаци, които могат да бъдат съмнителни във висока степен за настъпване на мозъчен инсулт са изкривяване на устата, промяна в говора, изтръпване и/или намаляване на мускулната сила на ръка и крак, двойно виждане, световъртеж и залитане. В този случай е необходимо веднага да бъде извикан екип на Спешна помощ , който да оцени, медикира и транспортира болния до най-близкото болнично заведение, която може да окаже адекватна помощ на пациент с остър мозъчно-съдов инцидент.

- Разкажете за някой от по-фрапиращите случаи във вашата практика.

- За мен като невролог с дългогодишен опит, работил в най-натоварените неврологични отделения, фрапиращите случаи са много. Никога няма да забравя първата си тромболиза не само защото беше първата в България, но и защото пациентът беше уважаван от мен колега с тежка неврологична симптоматика, която разви на работното си място. Щастлив съм, че резултатът от лечението му даде възможност да продължи да работи до навършване на пенсионна възраст.

- Кога е удачно да се направи фибринолиза?

- Понастоящем тромболитичната терапия се извършва с рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор – актилизе. Медикаментът е регистриран в САЩ през 1996 г., а в Европа започва да се прилага през 2002 г.-2003 г. Има строги критерии за тромболиза при остър исхемичен инсулт – да се направи до 4,5 часа след началото на симптоматиката, неврологичен дефицит до 22 точки по специална оценъчна скала, скениграфските белезите на исхемията трябва да засягат по-малко от 1/3 от хемисферата, възрастта на болния трябва да е над 18 г.

Успоредно с отчитане изпълнението на тези критерии трябва да се оценят и противопоказанията, които по същество са основание за изключване на възможността за провеждане на тромболиза: мозъчен кръвоизлив, кръвно налягане над 185/110, кръвна захар под 2,7 милимола на литър, миокарден инфаркт през последните 3 месеца, черепно-мозъчна травма и други.

В световен мащаб тромболизата се прави при 2-12% от исхемичните инсулти. Приблизително 30% от болните остават с малък или без никакъв неврологичен дефицит при проследяване на 3-я месец и на първата година.

Ако не се пристъпи към тромболиза, лечението на исхемичния инсулт се провежда, както преди въвеждането й. То бива специфично с аспирин и неспецифично , което повлиява заболяванията, изиграли роля за развитието на инсулта.