logo


Болест на Крон

Болест на Крон
02 Юни 2015
3993

Болестта носи наименованието си от името на своя откривател – д-р Бърил Крон, който пръв описва заболяването през 1932 г. със своите колеги д-р Леон Гинзбург и д-р Гордън Опенхаймер. Заболяването спада към група заболявания познати като хронични възпалителни чревни заболявания. То засяга храносмилателния тракт.
Важно е да се знае, че болестта на Крон се различава от улцерозния колит, което представлява друг вид ВЧЗ. Симптомите на тези две заболявания са сходни, но областите от храносмилателния тракт, които могат да засегнат са различни.

Болестта на Крон може да засегне всяка част от храносмилателния тракт – като се започне от устата и се стигне до ануса, като особено често бива засяган т. нар. илеум (част от тънките черва разположена най-общо в долната дясна област на корема) и началото на дебелото черво. (Улцерозният колит се ограничава до дебелото черво).
Възпалителният процес при болестта на Крон засяга както повърхностните, така и по-дълбоко разположените слоеве на чревните стени най-често на тънките черва, при което се формират язвени изменения. При особено силни проявления на заболяването е възможно да се наруши целостта на чревната стена и да се образува канал (фистула) между съседни чревни бримки, между тънкото черво и други, разположени в съседство органи (например пикочен мехур) или кожата. (За сравнение, възпаленията причинени от УК са ограничени единствено до най-вътрешната стена на червата). На последно място, възпаленията причинени от болестта на Крон могат да са разположени с разстояния помежду им, докато при УК това не е така.
Болестта на Крон е със сравнително рядко разпространение в България и попада в обхвата на общоприетата европейска дефиниция за рядко заболяване – такова, което е с разпространение не повече от 5 на 10 000 души. Броят на хората засегнати от болестта на Крон в България се смята, че е между 300 и 400 души.

Болестта на Крон може да засегне всяка една част на храносмилателния тракт. Макар симптомите да варират между пациентите, някои от тях са по-често срещани от други. Такива са:

  • Симптоми свързани с възпаление в храносмилателния тракт:
  • Диария, в някои случаи с наличие на кръв и/или слуз в изпражненията
  • Болка при дефекация
  • Коремна болка, локализирана най-вече в областта около пъпа
  • Усещане за недоизхождане след ходене до тоалетна

Симптоми, които също се асоциират с болестта на Крон:

  • Загуба на апетит
  • Промени на кожата около ануса /разязвявания, фистули и др., евентуално с изтичане на секрет/
  • Загуба на тегло
  • Обща отпадналост/лесна умора
  • Фебрилитет /висока телесна температура/
  • Нощно изпотяване
  • Нарушения на нормалния менструален цикъл
  • При деца може да е нарушен растежът или половото съзряване

Ако смятате, че симптоми които съвпадат с някои или всички от изброените по-горе се наблюдават при вас, не губете ценно време, а по-скоро се консултирайте със специалист!
Практиката показва, че самолечението или изчакването симптомите “да отшумят от само себе си” е контрапродуктивно, обикновено водят до влошаване състоянието на човек и могат да доведат до усложнения и значително по-неблагоприятни последици. По-ранното диагностициране е предпоставка за по-ефективно лечение!
Трябва да знаете, и че болестта на Крон е хронично заболяване, което означава, че при тези пациенти, периодите на изостряне на симптомите могат да бъдат последвани от периоди на ремисия, в които е възможно да не се наблюдават изобщо симптомите на болестта.

В България регистрираните пациенти са над 300, като разпределението по пол е сходно (43% мъже, с/у 57% жени). Макар болестта да може да се прояви във всяка една възраст, обикновено тя засяга младежи и млади хора на възраст между 15 и 40 години.
По данни от Националния регистър на пациентите с болест на Крон в България, средната възраст на диагностициране в България е около 37 години.
Причините за възникване на болестта на Крон все още остават до голяма степен неясни. Счита се, че начинът на хранене и стресът в ежедневието могат да изострят болестта на Крон, но те самостоятелно не могат да провокират нейната поява. Скорошни изследвания предполагат, че наследствени фактори, генетична предразположеност и факторите на околната среда също допринасят за развитието на болестта.
Стомашно-чревния тракт обикновено съдържа безобидни бактерии, много от които подпомагат храносмилането. Имунната система обикновено атакува и убива чужди “елементи”, като бактерии, вируси, гъби или други организми. При нормални обстоятелства, безобидните бактерии в червата са предпазени от подобна атака. При хора с ВЧЗ, обаче, тези бактерии се възприемат от тялото за вредни нашественици и провокират отговор на имунната система. Клетки преминават чрез кръвта до червата и създават възпаление (нормален отговор на имунната система). Това възпаление обаче не отшумява, като на свой ред води до хронично възпаление, задебеляване на чревните стени и в крайна сметка – появата на симптомите усещани от пациентите.
Световните данни показват, че наследствеността също има отношение – засегнат от болестта на Крон в 5% до 20% от случаите има родственик по първа линия (родител, дете, роднина) също страдащ от ВЧЗ. Тези данни обаче трудно се потвърждават от статистиката в България където 0,75% от пациентите имат родственик с болест на Крон, а малко над 2% - такъв с улцерозен колит. Смята се, и че рискът от развитие на заболяването е значително по-голям, когато и двамата родители са с ВЧЗ. Заболяването е най-често срещано сред хора от европейски произход, особено при евреи от европейски произход.
Околната среда също се смята, че има значителна роля за появата на болестта – тя е значително по-често срещана в развитите страни, отколкото в неразвитите, в градските, отколкото селските райони и в страните със северен, отколкото в тези с южен климат.