Начало / Новини, Статии и Здравна информация / Как да познаем, че започва белодробно усложнение ...
Уголемяване размера на текста  Намаляне размера на текста  Стандартен размер на текста
Новини, Статии и Здравна информация

Как да познаем, че започва белодробно усложнение на грипа?

В България сред петте водещи причинителя на респираторни инфекции са респираторните вируси, като един от най-агресивните е грипният вирус.

 

Инфекциите са най-чести в есенно-зимния период и особено опасни при деца и възрастни хора, които най-често понасят тежестта на усложненията - белодробни, сърдечни и пр. Ако началото на вирусна инфекция не предвещава драматичен ход, то протичането може да е непредвидимо. Застрашени са и хората с хронични болести. Грипният вирус в най-тежка степен "опустошава" бронхиалната лигавица и парализира защитните механизми на дихателното дърво чрез токсините, които отделя. Те увреждат механичната и клетъчната защита и създават предпоставки за дълбоко навлизане на бактериите от горната част на дихателния път към по-долното ниво, което обикновено е стерилно и добре защитено от инфекция. Това е ключов момент в развитието на вирусната инфекция, защото при липса на добро обгрижване и невнимание от страна на болния или близките бързо се развива пневмония с обичайно благоприятен ход, но в редки случаи тежък и непредвидим, а в една част от случаите - с трайни остатъчни изменения.
До този момент лечението на вирусната инфекция се е провеждало с неспецифични средства - антипиретици, витамини, топли течности или евентуално противогрипни средства при подозиран грипен вирус. Ако симптомите не отзвучат до 3-4-ия ден, дори напротив, появят се нови като кашлица, оцветени храчки и пр. при задържане на високата температура, тогава са необходими бърза консултация с лекар и подходящо лечение. Антибиотиците не трябва да стартират още в началото, а при подозрение за начало на бактериална инфекция, защото са неефективни при вирусите. Тяхното профилактично приложение е без обосновка. Никой не вика пожарната при липса на пожар. Важно е да се помни, че белодробните усложнения започват, когато общите симптоми като мускулни болки, главоболие, отпадналост отстъпят място на белодробните симптоми - кашлица, болки в гърдите, оцветени храчки. От този момент нещата трябва да се владеят от опитен лекар.
Един от първите заподозрени в този процес на инфекциозни усложнения е пневмококът - Pneumococcus pneumoniaе, или стрептокок (S. Pneumoniaе). Той е водещ причинител на пневмонии и инфекциите с този бактериален причинител зачестяват по време на грипна епидемия и вирусни инфекции. Най-често пневмококите се изолират от назофаринкса,
който играе роля на резервоар, от него бактериите могат да се разпространяват из организма и да причиняват възпалителен процес. Пневмококовите инфекции на дихателните пътища са обикновено по-чести през късната есен и ранната пролет. По-чести са при възрастни хора (над 55-65 години), особено при пушачи и при такива с придружаващи болести като астма, ХОББ, сърдечна недостатъчност, имунодефицитни състояния (HIV инфекция, злокачествени болести, захарен диабет, нарушения във функцията на белите кръвни клетки). Освен това при тази група пациенти са по-чести и придружаващите болести. Децата под 5 г., особено 2-годишните и по-малките, са също с повишен риск да развият пневмония.
При вирусни инфекции бактериите слизат надолу по увредените от вируса дихателни пътища, които играят роля буквално на "пързалка", защото защитните реснички, които обикновено избутват нагоре към устата секретите и проникналите твърди частици, са увредени и "окосени" от вируса.
Взаимодействието бактерии - човешки организъм включва 4 основни момента - прилепване на бактериите към лигавицата на дихателните пътища, влизане в тъканите, формиране на възпаление и в най-тежките случаи - белодробен оток и смърт. Това се дължи на вещества, които имат значение за патогенността на микроорганизма и за развитието на болестния процес, част от които се отделят от предхождащата вирусна инфекция, а друга - от настъпващата бактериална инфекция. Такива вещества (токсини), които улесняват проникването на инфекцията в тъканите, са различни ензими като хиалуронидаза (разгражда съединителната тъкан), невраминидаза (разгражда тъканите и улеснява достъпа на микроорганизмите до клетките на белия дроб), пневмококов повърхностен протеин А, който е сред основните фактори на увреждащата сила (вирулентността) на микроорганизмите. Възпалението се благоприятства от вещества, които разграждат бактериалната стена и улеснява излива на друг пневмококов токсин - пневмолизина. Той притежава разграждаща клетките активност, променя функционирането на имунните клетки, потиска движенията на ресничестите клетки на епитела на дихателните пътища и уврежда активността на белите кръвни клетки.
Разпространението на възпалителния процес може да бъде непредвидимо и да обхване обширни зони на белия дроб с нагнояване. Такова нагнояване (абсцес) може да се предизвика от стафилококите, които предизвикват най-тежките следгрипни пневмонии. Те могат да бъдат толкова бързо развиващи се, че до 72-96-ия час от началото да доведат до тежко състояние, изискващо интензивно лечение.
Клиничната картина на класическата пневмония последва вирусна инфекция на горните дихателни пътища и се характеризира с остро начало, висока температура, продуктивна кашлица, плеврални болки, дипнея, тахикардия, изпотявания, обща отпадналост и лесна умора. Особеното при децата е, че може да протече и с коремни болки и да наложи преглед за изключване на перитонит (остър корем), безапетитие, повръщане, белези на менингит. При възрастните водещо оплакване може да е задухът. При тези над 65 г. класическите симптоми на пневмония се срещат значително по-рядко, докато неспецифичните като дезориентираност, промени в съзнанието се срещат по-често. Смъртността от пневмония в тази възрастова група е по-висока.
Основен медикамент са антибиотиците и техният избор е много важен за успеха на лечението. Затова лечението на пневмония особено в периода на грипна или друга вирусна епидемия е желателно да се провежда от специалист пулмолог.