Начало / Новини, Статии и Здравна информация / Хронична лимфоцитна левкемия - ХЛЛ
Уголемяване размера на текста  Намаляне размера на текста  Стандартен размер на текста
Новини, Статии и Здравна информация

Хронична лимфоцитна левкемия - ХЛЛ

Хроничната лимфоцитна левкемия (ХЛЛ) и Дребноклетъчният лимфоцитен лимфом (ДЛЛ) се смятат за В – клетъчни неоплазии спадащи към Неходжкиновите малигнени лимфоми (НХЛ). Счита се, че са сходни заболявания с различие в представянето си. Един и същи тип клетки наречени лимфоцити участват в развитието както на ХЛЛ така и ДЛЛ. Единственото различие между двете заболявания е първичното място на поява на заболяването. Когато раковите клетки са разположени главно в лимфните възли болестта се нарича ДЛЛ. Когато раковите клетки се намират главно в кръвта и костния мозък, заболяването се нарича ХЛЛ, въпреки, че лимфните възли и далака често също са засегнати.

За ХЛЛ/ ДЛЛ е важно да се мисли като тип неходжкинов лимфом, а не като вид левкемия, защото това заболяване има ход на индолентен лимфом. ХЛЛ се представя като бавно прогресиращо заболяване. В Америка приблизително 15000 нови случая на ХЛЛ и 3600 на ДЛЛ се диагностицират ежегодно. Заболяването обикновено се диагностицира при възрастни пациенти над 50 години, като повече от половината пациенти с ХЛЛ са над 70 години. 

ПРИЧИНИ ЗА ХЛЛ

Нормално костният мозък произвежда стволови клетки (незрели клетки), които се развиват до зрели клетки от миелоидния или лимфоидния ред. Клетките от миелоидния ред дават началото на трите типа зрели клетки на кръвта: червени кръвни клетки (еритроцити), неутрофили и кръвни плочици (тромбоцити). Клетките от лимфоидиния ред дават началото на трите типа лимфоцити: В-лимфоцити, Т-лимфоцити и NK клетки (Natural killer/ Естествени убийци); Когато остаряват, тези клетки умират и се заместват от нови. ХЛЛ се развива, когато има нарушение в структурата на ДНК на клетките от костния мозък. ДНК служи като инструкции за клетките как да се делят и развиват. Някои гени (части от ДНК) наречени онкогени карат клетките да се делят, докато други наречени туморсупресорни гени намаляват процеса на делене на клетките и предизвикват нормалната им смърт (апоптоза) в точното време.
При ХЛЛ нещо нарушава този нормален механизъм на клетъчно делене и смърт и клетките не умират, а се натрупват в лимфните възли, костния мозък, кръвта и други органи. Нарастващият брой лимфоцити пречи на нормалните клетки (еритроцити, левкоцити, тромбоцити) да се размножават, което може да доведе до инфекции, анемия или кървене.
Въпреки, че точният механизъм, който предизвиква развитието на ХЛЛ не е ясен, много от хората страдащи от ХЛЛ имат различни генетични нарушения (промяна в броя на хромозомите или други нарушения);

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Всичко, което увеличава риска човек да се разболее от ХЛЛ се нарича рисков фактор. За разлика от другите форми на рак, пациентите с ХЛЛ имат няколко рискови фактора. Изследвания показват, че някои фактори на средата могат да играят роля. Например излагане на влиянието на пестициди или дефолианти. Важно е да знаеш, че наличието на даден рисков фактор НЕ ОЗНАЧАВА, че ще се разболееш от ХЛЛ. Всъщност повечето хора с рискови фактори никога не се разболяват от ХЛЛ, както и при много пациенти с ХЛЛ не се откриват никакви рискови фактори.